Рафаил Тодоров Каракачанов е български революционер, войвода на Вътрешната тракийска революционна организация, чиято четническа дейност в Беломорска Тракия и Гюмюрджинско продължава близо четири десетилетия и завършва с трагична гибел.
Произход и детство
Рафаил Тодоров Каракачанов е роден през 1889 година в село Сачанли, Беломорска Тракия, в заможно семейство, притежаващо земя и около 600 овце. Преди него в семейството се раждат три момчета, но всички умират в ранна детска възраст. Майка му дава обет, че ако се роди отново момче, ще го кръсти на първия срещнат мъж — така той получава името Рафаил, по името на случайно срещнат италианец. Детските му години минават спокойно, до четиринадесетата му година.
Отмъщение и начало на четническата дейност
Когато е на четиринадесет години, турци заколват пред очите му баща му и съпруга на сестра му. Рафаил се заклева да отмъсти и три години по-късно, вече седемнадесетгодишен, открива и наказва убийците по същия начин, с което завинаги се разделя с мирния живот. Събира чета и започва да раздава възмездие на извършителите на насилия над българското население. При едно предателство цялата му чета от около тридесет души е арестувана и откарана в Гюмюрджина. Майка му Злата успява да подкупи охраната и да внесе в килията кирка и лопата, с които Рафаил и другарите му прокопават тунел под стените на затвора и избягват.
Охрана на бежанците и нападението на Великден 1921 година
След бягството си Рафаил Каракачанов отново събира чета. В периода 1919–1921 година основната ѝ дейност е осигуряване на охрана на бягащите от Беломорска Тракия българи по пътя им към България. През Великден 1921 година гръцките власти изпращат наемни убийци в дома му. Нападателите нахлуват в къщата, докато майка му приготвя великденската баница. Пистолетът на Рафаил засича и той се хвърля срещу нападателите с голи ръце — раняват го тежко, но той успява да убие един от тях. В къщата се намира и приятелят му, тракийският войвода Стайко Запартов, който също е тежко ранен. При нападението загиват шест души, сред които майката на Рафаил и годеникът на негова племенница. Двамата ранени войводи са увити в овчи кожи и откарани първо в Ивайловград, а после в Пловдив за лечение, след което оцеляват и се завръщат в родния край.
Войвода на ВТРО
През ноември 1922 година Рафаил Каракачанов се присъединява със своята чета към новосъздадената Българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация и взема участие в множество въоръжени акции. В запазен негов рапорт до главния войвода на ВТРО Таню Николов той описва нападение над нови пехотни казарми в квартал „Бадемлика“, Гюмюрджина, на 16 януари 1923 година вечерта, при което четата му хвърля четиридесет бомби по разположените там гръцки войски, без да понесе собствени жертви, като нанася тежки загуби на противника и предизвиква размирици сред гарнизона.
Късни години и трагичен край
След разцеплението на Вътрешната тракийска революционна организация Рафаил Каракачанов се оттегля от активна революционна дейност и се установява със семейството си в Гюмюрджина, където притежава мелница, маслинови градини и ниви. По собствена инициатива сътрудничи на българското военно разузнаване до 1944 година. След 9 септември 1944 година се заселва в село Горно поле, приет е за член на БКП и е привлечен като агент на българското външно разузнаване, като основната му задача е превеждането на гръцки партизани в България. През ноември 1949 година, по време на кампанията срещу Трайчо Костов, е обявен на партийно събрание за американски шпионин и изключен от партията. Осъзнавайки опасността за живота си, емигрира в Гърция и се установява в Гюмюрджина, като отказва предложение да се завърне в България. Умира на 23 септември 1959 година след продължителна и мъчителна болест — предполага се, че е бил отровен по поръчка на българските тайни служби.
Източници
- Уикипедия – статия „Рафаил Каракачанов“
- Сборник „Тракия“, том II, 2002 г. – Леко Славов, „Войводата Рафаил Каракачанов“
- Haskovo.info – Деян Динев, „Откриха паметник на войводата Рафаил Каракачанов“
Източник на изображението: wikimapia.org – линк
Войводите Таню Николов, Димо Николов, Митрю Аркумарев, Рафаил Каракачанов и Стайко Запартов през 1922 година
ВОЙВОДАТА РАФАИЛ КАРАКАЧАНОВ
Леко Славов – журналист
СБОРНИК ТРАКИЯ том II
Рафаил Тодоров Каракачанов е роден през 1889 г. в с. Сачанли, Беломорска Тракия в заможно семейство, което притежавало земя и около 600 овце. Преди Рафаил се родили три момчета, но всички починали. Майката дала обет, че ако отново се роди момче, ще го кръсти на първия срещнат мъж. Така Рафаил получил името си. Първият мъж, когото майката срещнала след раждането на улицата бил италианец и се казвал Рафаел… [1] Детските години се изнизали спокойно и безметежно.
Когато бил четиринадесетгодишен започва житейската му драма. Тогава турците заклали пред очите му неговия баща и съпруга на сестра му. Заклел се да отмъсти на убийците, три години след това Рафаил ги намира и отмъщава по същия начин. Така на седемнадесетгодишна възраст той се прощава завинаги с мирния живот. Събира чета и раздава възмездие. Подир едно предателство цялата чета тридесетина човека е арестувана и откарана в Гюмюрджина. Майката на Рафаил – Злата успяла да подкупи охраната и да внесе в килията кирка и лопата. Рафаил и неговите другари прокопали тунел под стените и избягали. [2]
Излязъл на свобода Рафаил отново събира четата. Основната му дейност – 1919-1921 г. била да осигурява охрана на бягащите българи от Беломорска Тракия в България. Междувременно той се оженил и му се родило едно момиченце, което кръстил на майка си – Златка. Гръцките власти имали безброй основания да се отърват от Рафаил и точно на Великден 1921 г. пратили наемни убийци в дома му. Те нахлули в къщата, когато майката на войводата баба Злата приготвяла великденската баница. Пистолетът на Рафаил засякъл и той се хвърлил срещу нападателите с голи ръце. Те стреляли в него и го ранили тежко, но той успял да убие един от тях. В къщата бил и приятелят на Рафаил – тракийският войвода Стайко Запартов. Той също получил тежки рани. Убити били шест души, сред които майката на Рафаил и годеника на племенницата му. Двамата тракийски войводи били увити в овчи кожи и откарани в Ивайловград, а после в Пловдив, където им оказали медицинска помощ. Като по чудо те оцелели. След шест месеца лечение се завръщат в родния край и Рафаил отново се оженил. От втория си брак войводата има седем деца. Семейството обаче винаги е било на второстепенно място. [3]
През м. ноември 1922 г. войводата Рафаил Каракачанов заедно с четата си се присъединява към Българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация и взема участие в много въоръжени акции на организацията. В един автентичен рапорт до Главния войвода на ВТРО Таню Николов той прави отчет за извършена такава акция:
„Донасям ви следното: възложената задача изпълних напълно – именно: на 16 януари вечерта в 11 и половина часа бяхме пред пехотинските нови казарми в „Бадемлика“ – гр. Гюмюрджина и в същия час, заедно с четниците си, атакувахме целите казарми, където бяха настанени гръцки войски, заедно с картечния им обоз и снаряжение. Хвърлихме 40 бомби бухалки, които всички експлоадираха сполучливо и поразиха неприятеля, след което се изтеглихме без да дадем никакви жертви от наша страна. Получих сведения на другия ден, че неприятелят има около 60 убити и повече от 100 души ранени, заедно с 15-20 мулета и двама офицери са паднали убити, които два дни са стояли незаровени. Паниката и уплахата на целия гарнизон и цялото гръцко население е била на другия ден неописуема и впоследствие на другия ден са арестувани повече от 150 души турци и българи, особено от турската махала „Кьор махале“ в гр. Гюмюрджина. Вследствие на това наше нападение околните войскови части са деморализирани и отказват да изпълняват заповедите на офицерите и в Гюмюрджина е избухнал бунт между войниците и командването. Турското и българското население в цяла Гюмюрджинска околия посрещна с голяма радост това сполучливо нападение.
Оставам на поста си с четниците си … Очаквам Вашето лично пристигане или нареждане.
С поздрав – войводата: Р.Т. Каракачанов
1 февруари 1923 г.“ [4]
Този рапорт е красноречиво доказателство за ужаса, който всявали Рафаил и другарите му и за причините гръцките власти да го преследват и да се опитват да го ликвидират. Той обаче винаги оцелява.
След разцеплението на Вътрешната тракийска революционна организация Рафаил Каракачанов се оттегля от активна революционна дейност. Семейството му живее в Гюмюрджина и притежава солиден имот: мелница, маслинови градини, ниви.
По-късно по своя инициатива той сътрудничи на българското военно разузнаване до 1944 г. След 9 септември 1944 г. се заселва в с. Горно поле. Приет е за член на БКП и е вербуван за агент на българското външно разузнаване. Главната му задача е била да превежда гръцки партизани в България, но често е изпълнявал и други поръчки в Турция. В спомени на офицера от външното разузнаване Атанас Василев, който е вербувал Рафаил Каракачанов четем: “ Тогава аз работех в МВР – София /външно разузнаване/ и ги поканих – Рафаил и приятелят му Илия Момчилов за съвместна работа. Те приеха. Работехме пряко под ръководството на Димитър Янев от София. Тогава добих представа, че са опитни и вършеха добра работа…“ [5]
Още в самото начало се прокрадва съмнение, че Рафаил работи не само за Държавна сигурност, а и за американско разузнаване. През ноември 1949 г., когато се развихря разобличителната кампания срещу Трайчо Костов, заклеймен като титовист и англо-американски агент, на партийно събрание в с. Горно поле Рафаил Каракачанов е обявен за американски шпионин и изключен от БКП. Старият войвода разбира, че след моралното порицание може да бъде убит и емигрира в Гърция. Установява се в гр. Гюмюрджина.
Бягството на Рафаил Каракачанов е голям удар за българските тайни служби. Семейството му е интернирано в едно добруджанско село. Офицерът от външно разузнаване Атанас Василев е изпратен нелегално в Гърция да върне войводата. С големи трудности разузнавачът изпълнява задачата си частично. Среща се с Рафаил, но не успява да го убеди да се върне в България. Години по-късно в спомените си той споделя: “ Преди да се разделим с Рафаил аз го запитах – желае ли да се върне в България. Той категорично отказа. Не можел да гледа в очите онези, които са го прокудили и накарали да остави семейство и родина. Той каза, че не може да гледа в очите и тези, които са пострадали заради него и са интернирани. Докладвах на ръководството за проведената среща…“ [6]
Българските власти не оставят бягството на войводата без последствие. Те изчакват най-удобния момент за отмъщение. На 23 септември 1959 г. Рафаил Каракачанов умира от бавна и мъчителна смърт. Предполага се, че той е отровен по поръчка на българските тайни служби с бавнодействаща отрова. Това е краят на тази борческа личност, която десетки години воюва за свободата на българите в Западна Тракия. Безспорно неговата житейска съдба е рожба на превратностите, на националната трагедия сполетяла беломорските българи и неговото непоколебимо непокорство през властимащите е достойно за уважение.
БЕЛЕЖКИ
- Държавен архив – Хасково, ф. 656К, оп. 2, а.е. 80, л. 1.
- Пак там.
- Пак там, л. 2.
- Пак там, ф. 656К, оп. 1, а.е. 1, л. 63-65.
- Пак там, оп. 2, а.е. 81, л. 1.
- Пак там, л. 2 – 3.