Руси Славов Георгиев е български офицер, революционер и чокенски войвода на ВМОРО, който заедно с Димитър Маджаров става един от главните защитници на тракийските българи през 1913 г.
Ранни години и включване във ВМОРО
Руси Славов е роден през 1884 или 1886 г. в Нова Загора, тогава в Източна Румелия. Описван е като буйно, самостоятелно и ученолюбиво дете в многодетно семейство, което още в юношеските му години търси път към борбата за освобождение. През 1903 г., едва 17‑годишен, се присъединява към ВМОРО и постъпва в четата на Михаил Герджиков; участва в Преображенското въстание, включително в нападенията срещу Василико (Царево) и село Паспалово на 6–7 август (ст. ст.), където е тежко ранен.
След възстановяване се завръща в Нова Загора, но остава свързан с Организацията. В годините преди Балканската война той води активна агитационна дейност по границата, възстановява местни комитети и събира разузнавателна информация за движението на османските войски, заради което османските власти обявяват награда за главата му.
Войвода на чета и участие във войните
Около 1904 г. Руси Славов вече води собствена чета в Тракия и е признат за чокенски войвода на ВМОРО. По време на Балканската война той е доброволец в Македоно‑одринското опълчение, зачислен в четата на Апостол Дограмаджиев. С четата си участва в освобождаването на град Софлу и в атаката на форта Айваз баба при щурма на Одрин – едни от най-важните операции в Одринската епопея.
Между Балканската и Междусъюзническата война Славов продължава да поддържа нелегалната мрежа в Тракия и да организира населението за възможни нови конфликти. През този период се затвърждава репутацията му на дисциплиниран воин и хладнокръвен командир.
Спасител на тракийските бежанци през 1913 г.
Най-голямата му роля е през лятото на 1913 г., след като българската армия е принудена да се изтегли от Беломорска Тракия при Междусъюзническата война. На 27 юли 1913 г. Руси Славов получава разрешение от българското военно командване да премине границата и да се притече на помощ на тракийското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско.
Секретарят на четата Тодор Димов описва, че повече от 25 000 български бежанци – жени, деца и старци – търсят спасение в Дедеагач от башибозука и нередовните турски части. Заедно с войводата Димитър Маджаров, Руси Славов организира защитата и извеждането на колоната, като четите им разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и превеждат хиляди бежанци през селата Попово и Чеир към село Ятаджик (днешно Маджарово).
При Ятаджик обаче башибозукът напада колоната; в последвалия кървав бой загиват над 2 000 души, а останалите са спасени благодарение на упоритата съпротива и тактическите действия на войводите Славов и Маджаров. В некролога за смъртта му по-късно се казва, че „Руси спаси честта и достойнството на многохилядните тракийци и с рядката си самоотверженост на смел борец и водач записа в страниците на историята една светла дата“.
Сраженията при Мерхамли и срещу Явер паша
След трагичните събития край Ятаджик четите на Руси Славов и Димитър Маджаров не са разформировани; напротив, получават ново разрешение от военното комендантство и се насочват към района на Мерхамли. Там те се изправят срещу войските на Явер паша – значителни турски сили – и решават да използват хитрост: инсценират наличие на по-големи сили, маневрират така, че да изглежда, че са подкрепени от редовна българска армия.
На 14 ноември започва сражението; тактиката успява и Явер паша, заблуден, приема предложението за капитулация. Това сражение, макар по-малко известно сред широката публика, е ключово за спасяването на още хиляди българи и затвърждава образа на Славов като способен военен командир.
По-късни години и наследство
След войните Руси Славов продължава да служи като офицер и да подпомага тракийските бежански организации, но постепенно се оттегля от активната въоръжена борба. Умира на 2 декември 1937 г. в Пловдив. В некролозите и спомените за него е подчертано, че той „спаси честта и достойнството на многохилядните тракийци“ и остава в паметта им като един от най-обичаните войводи.
Днес името му носи Тракийското дружество „Войвода Руси Славов“ в Пловдив – активна организация, която защитава интересите на потомците на тракийските българи и поддържа неговото наследство живо чрез изложби, възпоменателни прояви и публикации.
Основни източници
- „Руси Славов“, Уикипедия.
- „Войвода Руси Славов“ – биографичен очерк на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ – Пловдив.
- „Любопитно от областта – Руси Славов“, Областна администрация – Хасково.
- Публикации за годишнини от рождението и дейността му.
- Страници на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ в социалните мрежи.
източник на изображенията: Тракийско дружество “Войвода Руси Славов” – trakiaplovdiv.org;
Бюст на Славов в Маджарово, източник на изображението – bg.wikipedia.org
източник на изображението – Областна администрация Хасково – линк