Щерьо Михайлов Цигудевски (Цигудески), наричан още Влаха, Спиро, Рилеца или Македонеца, е български революционер, опълченец и деец на националноосвободителното движение в Македония. Роден е през 1856 година в село Кърчища, Дебърско (по други данни – в град Дебър), тогава в Османската империя. След спречкване със сина на местния бей през 1873 година заминава за Белград при баща си дюлгерин, а по-късно се установява в село Рила.
Щерьо Михайлов е един от организаторите на готвеното Разложко въстание през 1876 г. и доброволец в Сръбско‑турската война (1876), където с четата на Ильо войвода участва в боевете при село Салаш и манастира „Св. Архангел“, където е ранен. На 1 май 1877 г. постъпва доброволец в IV дружина на Българското опълчение, участва в Руско‑турската война 1877–1878 г., отличава се в боевете на Шипка и е произведен в унтерофицер на 29 юни 1877 г. Той е един от петимата знаменосци на Самарското знаме и е награден със Знака за отличие на военния орден „Св. Георги“ IV степен и с Георгиевски кръст.
След Берлинския договор Щерьо Михайлов се включва в Кресненско‑Разложкото въстание (1878–1879), като е войвода на сборната чета в село Долно Драглище и помощник‑щаб, касиер и отговорник за оръжието в „Щаба на въстаниците македонски“, заедно с Адам Калмиков и Димитър Попгеоргиев. През 1885 г. участва като доброволец в Сръбско‑българската война в Бобошевската опълченска дружина и получава орден „За храброст“.
От 1894 г. работи като старши пеши пограничен стражар и подпомага четите на ВМОРО; деец е на Македоно‑одринските организации. Участва в Илинденско‑Преображенското въстание в четата на Яне Сандански и през 1909 г. се включва в похода на тази чета към Цариград в подкрепа на младотурците. Умира през 1911 година в село Рила, където е живял в по-късните години от живота си.
Източници:
- „Щерьо Михайлов“ – Уикипедия (пълна биография: раждане в Кърчища/Дебър, участие в Сръбско‑турската война, Българското опълчение, знаменосец на Самарското знаме, Кресненско‑Разложкото въстание, Сръбско‑българската война 1885 г., дейност във ВМОРО и чета на Яне Сандански, смърт през 1911 г. в село Рила).
- „Кресненско‑Разложкото въстание“ – BulgarianHistory.org (Щерю Михайлов като помощник‑щаб, касиер и завеждащ оръжието на „Щаба на въстаниците македонски“).
- Д. Дойнов, „Кресненско‑Разложкото въстание, 1878–1879“ – изследване (подчертава личната храброст на Щерю Михайлов в боевете).
- „Дупнишките опълченци“ – voivodi.eu (биографични бележки за Щерю Михайлов – Влаха/Спиро/Рилеца, като опълченец‑поборник и по-късен деец на македонското движение).
- Публикации за Кресненско‑Разложкото въстание и Георги Банков Комитата – споменават доброволческата дружина с войвода Щерю Михайлов.
Селяните от Разложко имали сериозно основание да търсят помощ от съседите си от Рилския край. Те поддържали най-преки връзки с тях и дори участвували в съвместни въоръжени борби през януари и февруари 1878 г. срещу турските мохаджири в този район. Сега дошъл ред за ответна помощ: “Търчете братя – завършват молбата си селяните от Разложките села – търчете Божя помози речете в бойно поле, идете догде турска сила още е слаба, а на нас Бог да даде победа.”
Командата на групираните в Долно Драглище въстаници е поета от Щерю Михайлов (Влаха), опълченец, с помощник Георги Банков от Белица, също така опълченец, и пристигналия от Банско Ст. Среткович.
Въстаниците успели да осуетят всички опити на башибозуците, особено тези от помашкото село Бабяк, да проникнат до въстаналите села. По общ замисъл на въстаниците в Банско и Горно Драглище е решено да се нападнат последователно Бачево и Белица и голямото, смесено българо-мюсюлманско село Баня, а оттам и упорният пункт на властта в района – град Мехомия (Разлог). Това решение било предизвикано и от идването на 12 ноември в Банско на нов командуващ- “член на военния съвет на Македонското въстание”- майор Луис Войткеевич.
В Банско Войткеевич намерил въстанието в подем: “Войводите и жителите ме посрещнаха с голема радост, също и войниците. От по-способните жители наредих привременно управление на Разложко и сега работите ни вървят с ред. . . Вчера турци от Баня и Мехомея нападнали на Драглища и след една силна битка били отблъснати, които (турците – б. м.) имат големи загуби.”
….
В същото време в Долно Драглище кипяла трескава подготовка за нападението на Баня, Бачево и Белица. В писмо до Джумайския комитет от 12 ноември Ст. Среткович пише, че в Годлево и Добърско има 120 пушки (20 мартини и 80 капаклии) и 120 в Горно и Долно Драглище (30 мартини и 90 капаклии), т. е. силите на въстаниците възлизат на 240 добре въоръжени въстаници, без да се смятат ония, които имат кремъклии (тях “не броя” – пише Среткович), а “до 250 душ отлични момци “очакват комитета да изпрати оръжие, за да се въоръжат.
На 12 ноември вечерта съгласно уговорения план въстаниците от Горно Драглище се отправят към Баня. Преди това на селския мегдан се състоял о затрогващо тържество. Мало и голямо излязло да изпрати “комитите” Държали се речи, пели се песни, имало веселие. Окрилени, въстаниците потеглили на поход и водили първото сражение на височините над селото -Драглишките уши. Турската стража там била отхвърлена и въстаниците нападнали с. Баня. На помощ им пристигат неколцина четници от Банско. Селото е завзето, турската махала е подпалена, но част от неприятеля се укрепява и упорито се отбранява в каменната кула-конак на Али ага, зад зидовете на училището и джамията, а част от него избягва в Мехомия. В боевете особено се проявява Щерю Михайлов, който с примера си вдъхновява неопитните младежи и четници.
“За пет минути – пише Илия Грънчаров – храбрий опълченец от Горна Македония – Щерю (Щерю бил родом от Дебър – б. м.) се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.”
В същия ден (13. XI. 1878 г.) Войткеевич, който стоял непрекъснато в Банско и изчаквал отговора на турските първенци и войскови началници в Мехомия, побързал да уведоми К. Босилков в Джумая: “Господин Стефан Среткович напал сегодня после обеда на деревню Баню и так, как турки не хотели сдатся поджег деревню и окружил ее, так что теперю вся деревня в огне и ни один турчин не может от туда спастись. После подробнее, победа большая.”
На 14 ноември сутринта въстаниците продължили обсадата на укрепилите се турци в с. Баня. И тук се стигнало до мирни преговори и срокове за обмисляне.
от Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, Дойно Дойнов