Спиро Църне (Спиро Църнев Големджиовски) е български хайдутин и войвода от Македония, свързан с Прилепско и с борбите срещу османската власт в края на XIX век. Роден е в прилепското село Дабница, по това време в Османската империя. Баща му Илия Големджия е качърмаджия – контрабандист на тютюн, а семейството е свързано роднински с хаджи Пано, при когото Спиро работи известно време.
Като млад Спиро Църне излиза хайдутин в Прилепско. Събира се с Петър Конярчето и Филип Гърчето от разпадналата се Шикева чета – една от дейните групи в региона преди организирането на по-късните революционни структури. При една престрелка с турски башибозук Спиро е ранен и намира убежище в чифлика на хаджи Пано в село Мало Коняри, където се възстановява.
След оздравяването му местните революционни дейци вземат решение да бъде ликвидиран кръволокът Кара (Кючук) Сюлейман – османски деец, отговорен за тежки репресии в района. Диме Коров поверява именно на Спиро Църне изпълнението на това решение. Комитите се въоръжават в Прилеп при Рокановци; в групата, освен Спиро, участват Ангеле Мияйлев, Ристе Сурлев, Андреа Башиноселец, Георги Лажо, Илия от Мало Радобил, Йосиф Марковчето и Мико Бале от Прилеп. На Илинден през 1880 г. те успяват да убият Кючук Сюлейман и част от хората му.
След този удар четата на Спиро Църне ликвидира и други представители на османската власт и местни потисници. Подвизите му стават повод за народни песни и легенди – в някои от тях той е описан като „Спиро Църне войвода“, който „отепа поляка и тръгна да бие Кючюк Сюлеймана“, а в други – като герой в диалози с хаджи Пано и други персонажи. Това фолклорно присъствие потвърждава, че фигурата му е оставила трайна следа в народната памет на Прилепско и околността.
През есента на 1880 г. османската власт изпраща големи потери за залавянето на Спиро Църне. След арест на куриер, който под мъчения прави разкрития, са заловени редица революционери от Прилеп и околните села. Спиро успява да се изтегли в Сърбия, където прекарва зимата. През пролетта на 1881 г. той се завръща в Прилепско с нова чета, в която е и Диме Шикев. При сражение, след предателство от игумена на манастира „Св. Отец“, Спиро Църне е убит, а тялото му е занесено в Куманово за показ – типична практика на властите за сплашване на местното население.
Образът на Спиро Църне се появява и в книгата „Македонски войводи (по разкази на живи свидетели)“ на Антон Страшимиров, където е представен като една от легендарните фигури на македоно-одринското движение наред с Ильо войвода, Дедо Ангел и други комити. Така той влиза не само в локалната памет на Прилепско, но и в по-широкия пантеон на борците за свобода в Македония.
Източници:
– „Спиро Църнев“, Уикипедия – bg.wikipedia.org.
– „Спиро Църнев“, Negapedia – кратко резюме на основните сведения.
– Цочо Билярски, „Спиро Църне и Калеш Димко – двама от незабравимите…“, sitebulgarizaedno.com – очерк за живота и подвига на войводата.
– „Црне војвода“, Wikisource (mk.wikisource.org) – текст с диалози и сцени, свързани със Спиро Църне.
– Антон Страшимиров, „Македонски войводи (по разкази на живи свидетели)“, София – включване на Спиро Църне сред македонските войводи.