Стоян Трайков Куликов, известен с прякора Толе паша, е български революционер и мариовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), активен в края на XIX и началото на XX век. Дейността му е свързана най-вече с района на Мариово и Прилепско, където води чета, участва в Илинденско‑Преображенското въстание и загива в бой през 1904 г., превръщайки се в една от емблематичните фигури на мариовските борби.
Ранни години и включване във ВМОРО
Стоян Трайков е роден през 1868 г. в село Крушейца (Крушево/Крушоица) в Прилепско, тогава в Османската империя. Израснал в среда на силно изразено българско национално самосъзнание и под постоянния натиск на османската власт, той рано се ориентира към революционната кауза и към идеята за автономия на Македония и Одринско.
В края на XIX век се включва в дейността на ВМОРО, която изгражда нелегална мрежа от комитети и чети в Македония. Благодарение на личната си смелост и организационни качества, скоро е определен за войвода в Мариово – планински район между Битоля и Прилеп, удобен за четническа дейност.
Мариовски войвода и Илинденско‑Преображенското въстание
Като мариовски войвода, Стоян Трайков ръководи чета, която защитава местното българско население от репресии, гръцки и сръбски чети и османски власти, и подпомага поддържането на вътрешната революционна мрежа. В навечерието на Илинденско‑Преображенското въстание (1903) той участва в подготовката на въстаническите действия в Мариово и Прилепско, снабдява четата с оръжие и подготвя хората за предстоящите боеве.
По време на самото въстание Стоян Трайков взема участие в нападението над турския гарнизон във Витолище – едно от ключовите сражения в района, което има за цел да отслаби османския контрол и да даде сигнал за масово въстание. По-късно се среща и действа в сътрудничество с обединената костурска чета на войводата Иван Попов, което показва координацията между различните революционни райони.
Гибел и възмездие
След потушаването на Илинденско‑Преображенското въстание, османските власти и местните противници на движението засилват преследването на войводи и четници. На 3 февруари 1904 г. Стоян Трайков загива в сражение в местността Кленов дол край село Гугяково, заедно със сина си Велян и още осем четници. Четата попада в засада след предателство – мотив, често срещан в съдбата на македоно-одринските войводи.
Според описанието в биографичните бележки, единственият оцелял четник успява да се измъкне, набързо сформира нова чета и наказва предателя на Толе паша, както и още няколко души, посочени като шпиони и сътрудници на властите – кмета на Брусник Ташко, гъркоманския поп от Пчанища, коджабашията във Вепърчани и Христо от Будимирци. Така смъртта на Стоян Трайков веднага е последвана от акт на възмездие, който подчертава моралния кодекс на четническата борба.
Основни източници
- „Стоян Трайков“, Уикипедия.
- Борис И. Николов, „ВМОРО – войводи и ръководители (1893–1934)“.
- Бележки за Стоян Трайков в контекста на Драмчевската афера.