Тодор Харбов е български хайдутин и войвода от Сливенския край, действащ през 60-те години на XIX век, преди организираните чети на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Според спомените на Панайот Хитов още през 1861 г. в Сливен има кръг от революционно настроени младежи, а през лятото на 1867 г. от „града на стоте войводи“ излиза малка чета на Тодор Харбов, която се присъединява към четата на „първостепенний войвода“ Хитов.

Редица изследователи отбелязват, че Тодор Харбов и Теню Люцканов, заедно с други хайдути, действат в Стара планина и Добруджа и подготвят почвата за по-късните големи четнически акции. В по-късни краеведски текстове името на Тодор Харбов се свързва и с местности като Кушбунар край Сливен, където според местната памет действат чети на Гунчо войвода, Тодор Харбов, Панайот Хитов и други.

Източници:
– „Революционните кръжоци и комитетите на Левски“, в. „Труд“ – за четата на Тодор Харбов от Сливен и присъединяването ѝ към Панайот Хитов през 1867 г.
– „Четници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“, Abritvs – бележки за хайдутуването по Стара планина с Тодор Харбов и Теню Люцканов.
– Краеведски текстове за местността Кушбунар край Сливен – връзка с четите на Тодор Харбов и други войводи.
– „Кметове на общината – Община Шумен“ – за по-късния кмет Тодор Харбов (друга личност).