(1840 – 1913, Старозагорско)

Желязко Петков Жетварски е български хайдутин, байрактар и революционер от Старозагорско — един от малкото войводи, чийто живот прекосява и хайдушката епоха, и Освобождението, и политическото строителство на Третата българска държава.

Роден е през 1840 г. в с. Карпосча, Старозагорско. Хайдутлукът му започва с малка собствена чета от четирима души, с която се присъединява в Румъния към четата на Желю войвода — прочутия Желю Христов Чернев, дядо Желю. В четата на войводата Желязко заема длъжността байрактар, т.е. знаменосец и втори след войводата — позиция, изискваща изключителна смелост и хладнокръвие.

Когато избухва Руско-турската освободителна война (1877–1878), Желязко Жетварски влиза в редовете на Българското опълчение. Участва в легендарните боеве при Шипка като знаменосец на Самарското знаме — националната светиня на Опълчението, изработена от монахините на Иверския девически манастир в Самара и дарена на българските доброволци в Плоещ на 18 май 1877 г. По време на тежките сражения при Стара Загора, когато петима знаменосци загиват само за един ден, Желязко Жетварски и Олимпи Панов спасяват знамето от пленяване — деяние, останало в историята на Опълчението.

След Освобождението Желязко не слага оръжието заради власт или привилегии, а поема отговорност за изграждането на новата държава. От май 1878 г. до юни 1879 г. е председател на Административния окръжен съвет в Стара Загора. Впоследствие е назначен за Околийски началник на Казъл-агаческа (Елховска) околия, а от есента на 1885 до май 1886 г. — на Каваклийска (Тополовградска) околия. Избиран е за народен представител в III и IV Велики народни събрания и в няколко Обикновени народни събрания. Заменя фамилното си наименование Жетварски с Желязков.

Умира на 30 юли 1913 г. в с. Каравелово, след като получава лоши вести от Междусъюзническата война — войната, разрушила надеждите за обединение на българските земи. Бойното му снаряжение се пази в Етнографско-археологическия музей в Елхово, а в самия град Елхово има улица, носеща неговото име.

Желязко Жетварски принадлежи към рядката порода хора, преминали достойно и през двете съдби — на хайдутина и на гражданина.

Източници:

• „Желязко Петков“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Желязко_Петков
• „Самарско знаме“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Самарско_знаме
• Национален исторически музей — „Доброволческата чета на Желю войвода (1877–1878 г.)“: historymuseum.org/jelio-voivoda/
• „Желю войвода“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Желю_войвода
• Шабанов, Иван. „Имена от тъмни, робски години“. София, 1969.
• Чомпалов, Тодор. „250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство“.