Златко войвода е български хайдутин и революционер, чието име е свързано с Кресненско-Разложкото въстание от 1878–1879 година. Той е сред дейците от Македония, които след Освобождението продължават борбата за защита на българското население, останало под османска власт.
Произход и ранна дейност
Златко войвода е роден в малешевското село Палат. За ранните му години са запазени малко сведения, но през 1878 година той вече действа като опитен четнически предводител. През април същата година се намира около село Падеш, Горноджумайско, начело на чета от около 30 души, съставена от българи от вътрешността на Македония.
Още това ранно участие показва, че Златко войвода не е случаен човек, а фигура с установен авторитет сред местните българи. Неговата чета е част от по-широката подготовка за предстоящите въстанически действия, които трябва да защитят българските села след решенията на Берлинския конгрес.
В навечерието на въстанието
През юни 1878 година, малко преди избухването на Кресненско-Разложкото въстание, Златко войвода се отправя към Рилския манастир. По това време манастирът е сборен пункт за войводи, опълченци и доброволци, които се подготвят за въоръжена съпротива. Там Златко войвода и трима негови другари даряват 137 гроша на манастирската каса, което е свидетелство за уважение към обителта и за връзката между борбата и българските духовни средища.
Участие в Кресненско-Разложкото въстание
През октомври 1878 година Златко войвода действа в района на Кършияка, по десния бряг на Струма. По свидетелството на Тодор Страхинов, докато турските сили са съсредоточени в Кресненското дефиле, Златко войвода, Иван Атанасов – Инджето и Мите Юрука успяват да разширят въстаническите действия в редица български села. Така са овладени Рибница, Горема, Старчево, Палат и други селища в района.
Това участие показва, че Златко войвода има не само бойни качества, но и усет за използване на благоприятния момент. Той се включва в действия, които подпомагат разгръщането на въстанието извън основния район на сраженията и дават надежда на местното население за организирана съпротива.
Капитан и съдия на въстаналите села
На 20 декември 1878 година Златко войвода е определен за капитан и съдия на всички въстанали села в Кършияка с център Цапарево. Тази длъжност му възлага както военни, така и правно-административни функции. Макар уставът, който е уреждал тези правомощия, да не е запазен, самото назначение говори за високо доверие към неговите способности и авторитет.
Тук ясно се вижда, че ролята му не се ограничава само до водач на чета. Той се превръща и в човек, призван да поддържа ред и управление в освободените или въстанали села, което е особено важно в условията на война и несигурност.
Разногласия и историческо място
В хода на въстанието се появяват и вътрешни разногласия. Срещу Златко войвода и Димитър Попгеоргиев е организиран заговор от селски чорбаджии и войводата Торолинко. Тези конфликти показват, че освободителното движение не е било лишено от вътрешни напрежения, лични амбиции и различия в подхода.
Златко войвода остава важна фигура и поради това, че е баща на Дончо Златков — бъдещ петрички войвода на ВМОК. Така неговото име се свързва не само с едно конкретно въстание, но и с приемствеността на борбата за българската кауза в Македония.
В историческата памет Златко войвода се откроява като дейна фигура от следосвобожденската борба в Македония — човек, съчетаващ войводска решителност, организационен талант и вярност към българското национално дело.
Източници:
- Уикипедия, „Златко войвода“.
- „Историята на България“, „Войвода Златко“.
- Уикипедия, „Кресненско-Разложко въстание“.
- Уикипедия, „Дончо Златков“.
- „Историята на България“, „Войвода Дончо Златков“.