Преминала р. Дунав от Румъния, през Добруджа, четата достигнала Котленския и Сливенския балкан още през април 1875 г.
Преходът й от Добруджа до Балкана станал с хитрост — част от четниците били облечени с униформите на турски полицаи (заптиета), които водели „арестувани“ бунтовници. В м. Сините камъни над Сливен към края на април с.г. четата се сблъскала с турска потеря и я разбила. Въпреки че четата на Стоил войвода кръстосвала Стара планина през цялото лято на 1875 г. и се прибрала в Румъния през есента, липсват сведения за нейната дейност и за участниците в нея.
Известни са имената само на войводата и на един четник:
1. Стоил Иванов Вучков — войвода на четата. Роден през 1843 г. в с. Инджекьой (дн. Стоил Войвода), Новозагорско. През 1876 г. се проявил като революционен деец и войвода на въстаническа чета в Сливенско и бил убит;2. Георги Иванов Колтуков (Кара Георги) — роден в с. Козарево, Сливенско (дн. квартал на гр. Твърдица. Починал през 1939 г.
Лит.: Дечев, В. Късно хайдушко движение. — В: Дорде е Стара планина. С„ 1968, с. 39,114.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов