Чета на Стоил войвода

Била е една от големите въстанически чети през Априлското въстание от 1876 г. и единствена в Сливенския (втори) революционен окръг. Организирали я революционните дейци от Сливен с вярата, че тя ще бъде гръбнак на въстанието в Сливенско. Начело на четата застанал Стоил войвода, родом от с. Стоил войвода (Инджекьой), Новозагорско.

Четата излязла от Сливен на 3 май 1876 г. с ядро от 10 души и първоначално се установила в Къшленските лозя, недалеч от града. На 4 май тук пристигнали още 7 въстаници от Ямбол, водени от Георги Дражев, и се присъединили към Стоил войвода в м. Куш бунар, все около Сливен. Четата престояла на това място един-два дни в очакване да пристигнат повече доброволци, но напразно. На 7 май Стоил войвода ги повел и влязъл в с. Нейково Котленско. Там към четата се присъединили още 30-40 човека. Тя продължила пътя си за с. Жеравна, където също се присъединили над 20 местни хора. На 8 май от Жеравна четата потеглила за вр. Разбойна, който се издига между селото и Котел, с цел оттам да нападне и завладее Котел. Но щом се разбрало, че това не е възможно, тя се върнала отново към Нейково. Но пред селото, в м. Студен кладенец четата била пресрещната от отряд турска войска и башибозуци. Станало сражение. На 9 май Стоил войвода и другарите му се запътили към с. Раково, Котленско. Пак се наложило да се води бой с неотстъпно преследващите ги турски сили. В м. Харем бунар четата била пресрещната и от черкезка конница. Опитът на Стоил войвода да се отскубне и през Раково да се отправи за Кипиловския балкан, където да се съедини с въстаническите чети от Търновско, бил неуспешен. При това четата била слабо въоръжена с кремък-лии пушки и от непрекъснатия дъжд барутът се намокрил. В сражението при Харем бунар били убити немалко четници. След този бой четниците се разпръснали, но с войводата пак останали 15-20 човека. Те се укрили в м. Калната усойна, между с. Раково и Сливен, с намерение да се оттеглят в Твърдиш-кия балкан. На следния ден, 10 май, оцелелите, но обезсилени четници отново били посрещнати с бой от нова турска потеря в м. Вратника. Тук убили Иларион Драгостинов и други въстаници. Войводата повел останалите десетина души към с. Бяла, Сливенско. Но след като и тук ги изчаквала нова потеря, завили към с. Голямо Шивачево, Сливенско. Преспали в лозята на селото. На 11 май 1876 г. останките от четата се отправили към с. Жребичко, но после завили към с. Бин-кос, Сливенско. Между това село и с. Близнец пак ги нападнала потеря. Войводата паднал убит, а останалите 5-6 четници, които вървели с него, били заловени. Така четата на Стоил войвода била окончателно разбита.

Между немалкото участници в четата са установени имената на следните въстаници:

  1. Стоил Иванов Вучков – Стоил Войвода – войвода на четата. Роден в с. Стоил войвода (Индже кьой), Новозагорско, през 1841 г. Бил войвода на чета и в Добруджа през 1875 г. Убит на 11 май 1876 г. около с. Бинкос, Сливенско;
  2. Иларион Иванов Драгостинов – от с. Арбанаси, Търновско. Революционен апостол във Втори сливенски революционен окръг. Член на щаба на четата. Убит в м. Калната усойна;
  3. Георги Тихов Обретенов (1875- 1876) – от Русе. Син на баба Тонка Обретенова. Революционен апостол в Сливенски окръг. Член на щаба на четата. Убит;
  4. Стефан Серткостов – от Ямбол. Знаменосец на четата;
  5. Архимандрит Амфилохий – през 1886 г. живял в Казанлък;
  6. Андон Кутев – от Сливен. Обесен;
  7. А. Гендов – от с. Катуни-ще, Котленско;
  8. Атанас Петков – от с. Нейково, Котленско;
  9. Атанас Тодоров – от Ямбол;
  10. Бенчо Пеев – от с. Нейково;
  11. Боньо Неделчев – от с. Жеравна;
  12. Васил Добрев – от с. Нейково;
  13. Васил Дойнов – от с. Жеравна;
  14. В. Желчев – от с. Медвен, Котленско;
  15. В. Кавлаков – от Сливен, убит;
  16. Васил Костадинов – от с. Нейково;
  17. Васил Недев – от с. Нейково;
  18. Вендю Цонков (Цанков) – от с. Жеравна;
  19. Колюв (Колев, Комов) – от с. Кортен, Новозагорско;
  20. Георги Георгиев-Модата – от с. Радево, Новозагорско. Осъден;
  21. Георги Дражев – от Ямбол. Убит;
  22. Гани Вичев – от с. Жеравна;
  23. Геню Тодоров – от с. Нейково;
  24. Димитър Иванов Кючуков – от Сливен. Куриер на Сливенския революционен комитет. Осъден;
  25. Димитър Киров Денев (Кехайов) – роден 1845 г. в Сливен. Осъден и заточен на о. Кипър;
  26. Димитър Шерихов – от с. Нейково;
  27. Димо Русев – от Ямбол;
  28. Доньо Михов – от с. Нейково;
  29. Драгия Николов Терзи (Терзиев) – от Ямбол;
  30. Еню Петров – от с. Нейково;
  31. Жеко Андреев – от Ямбол;
  32. Захарий Величков (Великов) – от с. Смядово, Шуменско. Осъден и обесен в Одрин;
  33. Иван Андонов от Сливен;
  34. И. Жеков – от с. Градец, Котленско;
  35. Иван Костадинов – от с. Нейково;
  36. Иван Нейков – от с. Нейково;
  37. Иван Хадживелков (Вълков) от с. Жеравна. Убит;
  38. Иларион Желчев Сръбчето – от с. Жеравна. Убит;
  39. Илия Николов – от с. Нейково;
  40. Йовчо Николов от с. Жеравна;
  41. Йордан Димитров Бояджиев – от Сливен. Заловен, осъден, заточен в Акия, Мала Азия;
  42. Йордан Бакърджиев – от Сливен;
  43. К… Кючуков – от Сливен;
  44. К… Кавръков – от Сливен;
  45. Киро Цонков – от с. Жеравна;
  46. Киро Маринов – от с. Нейково;
  47. Кирю Стоянов – от с. Нейково;
  48. Колчо … – от с. Килифарево, Търновско;
  49. Кръстьо Жеков Кючуков – от Шумен, убит до с. Нейково;
  50. Марин Димитров – от Сливен;
  51. Митьо Стоянов Дюлгерина – от с. Жеравна;
  52. Михаил Димитров Гаджалов – от Сливен. Заловен, осъден, обесен в Свиленград;
  53. Михаил Стоянов Мухтаров – от Сливен;
  54. Недко Тодоров – от с. Нейково;
  55. Нено Иванов – от с. Жеравна;
  56. Никола Христов – от с. Нейково;
  57. Панайот Мянков Гайдаров (1852-1903) – от Търново, аптекар в Ямбол. Осъден на доживотно заточение в Диар Бекир, Мала Азия;
  58. Пенчо Попилиев – от с. Кортен, Новозагорско;
  59. П. Банев (Банов) – от Сливен;
  60. Дели Петър Гендов от Сливен;
  61. Пенчо Пеев – от Сливен;
  62. Петко Аврамов – от с. Нейково;
  63. Ради Тодоров – от с. Нейково;
  64. Райно (Райни) Иванов Хруса-нов – от с. Жеравна;
  65. Рашо Иванов – от с. Жеравна;
  66. Райно Люцканов – от с. Жеравна, убит;
  67. Руско Жейнов А от с. Жеравна;
  68. Сава Милков Са-ров – от с. Беброво, Еленско;
  69. Симеон Николов – от Сливен. Осъден и заточен в Акия, Мала Азия. Умрял на заточение;
  70. Симеон Райнов – от с. Жеравна;
  71. Стефан Д. Хрусанов – от с. Жеравна;
  72. Стефан Дечев – от с. Нейково;
  73. Ставри Дражев – от Ямбол (брат на Георги Дражев);
  74. Ставри Ненчов – от Сливен;
  75. Стефан Кънчев – от Сливен;
  76. Стефко Петков – от Ямбол;
  77. Стойко Драганов – от с. Нейково;
  78. Стефан Русев – от с. Нейково;
  79. Тенчо Кънчев – от Сливен. Убит в Балкана;
  80. Тодор Илиев от Сливен;
  81. Цаньо Александров – от Сливен.

Лит.: Априлското въстание 1876. Т. 2. Анотации…; Страшимиров, Д. Т. История на Априлското въстание, т. 3,286-292; Юрданов, П. Две срещи в балкана. – Шуменска поща, 1, № 27, 30 март 1937, с. 2.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

Повече информация за Стоил войвода е налична в секция Войводи – линк

Чета на Стоил войвода (1875)