Чета на Ильо Марков (1876)

Макар и често да се споменава като една от първите български доброволчески (бунтовнически) чети, участвали в сръбско-турската война от 1876 г., сведенията за нея и дейността й не са съвсем пълни. Създадена е преди 20 юни 1876 г. и веднага след обявяването на войната на тази дата е била изпратена от сръбското военно командване на сръбско-турската граница. Наброявала 130 доброволци. Сражавала се при селищата и местностите: Корито, Кадъ боаз, Пандирало, Бабина глава, Чипровския манастир, Княжевац, манастира „Св. Стефан“, Суповац, Тешица, Шуматовци, при Гредетин, Джунис и на други места.

Запазени са имената на следните участници в четата:

  1. Ильо Марков – войвода на четата. Предвождал и други чети преди и след Сръбско-турската война, участвал и в българските легии. Роден в Берово, Македония;
  2. Аначко Атанасов Църковски – от с. Църква, Пернишко. Участвал и в Българското опълчение, I дружина, и в сръбско-българската война от 1885 г.;
  3. Ангел Милев – от гр. Златица, Пирдопско. Роден в 1852 г., убит при с. Корито;
  4. Атанас Данев – от Русе. Убит при с. Корито или манастира „Св. Стефан“. Роден в 1858 г.;
  5. Атанас Рашев – от Русе, загинал при манастира „Св. Архангел“;
  6. Велко Г. Абаджиев – от Русе. Участвал и в Червеновската чета от 1875 г. и в четата на П. Хитов от 1876 г.;
  7. Величко Руфетов – от Русе. Загинал край Зайчар;
  8. Генчо Георгиев – от Ст. Загора. Знаменосец на четата. Убит при с. Копривница;
  9. Георги Мангъров – от Ямбол. Ранен при с. Корито;
  10. Георги Николов – от Враца. Убит между селата Крупец и Катун;
  11. Георги Пенев – от Ботевград. Убит при манастира „Св. Архангел“;
  12. Георги (Герго) Пу-левски – от с. Галичник, Дебърско. Участвал в доброволческата чета и през Освободителната война. Починал в София;
  13. Георги Попсавов – от Сливен. Ранен;
  14. Данаил Пенев – Куруто – от Търново. Роден в 1856 г., убит при манастира „Св. Архангел“;
  15. Д. Иванов – от Русе. Ранен при с. Корито;
  16. Дани Юрданов – от Русе. Убит край с. Корито;
  17. Дано Стоянов – от Троян. Роден в 1857 г., ранен при с. Корито и починал;
  18. Денко Николов Младенов – от Куманово. Участвал в доброволчески чети и през Освободителната война и в Кресненското въстание от 1878 г. Войвода на чета и в Балканската война 1912 г.;
  19. Димитър Костов Полицая – от с. Зелени град, Трънско;
  20. Герго Томов Кръстев – от с. Малорад, Врачанско;
  21. Димитър Стоянов – от Браила. Убит при с. Корито;
  22. Димо Пеев – от Г. Оряховица. Убит при манастира „Св. Архангел“;
  23. Еню Енев Пеев – от Калофер. Преминал от четата на П. Хитов. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина и в сръбско-българската война от 1885 г.;
  24. Желязко Петров – от Нова Загора. Убит при Чипровския манастир;
  25. Иван Велков (Вълков) Караиванов – от Панагюрище. Участвал и в Българското опълчение, I дружина. След Освобождението живял в Златица;
  26. Иван Добрев – от Силистра, ранен;
  27. Иван Иванов – от Русе. Убит като участник в Руско-българската бригада;
  28. Иван Илиев – от Велес, роден в 1831 г. След Освобождението жител на Дупница;
  29. Иван Йоргов – от Русе;
  30. Иван Костов (1858-1876) – от Етрополе. Убит при манастира „Св. Архангел“;
  31. Иван Манчев (1855-1876). Убит между селата Крупец и Катун;
  32. Иван Мицов – от Русе. Ранен при с. Корито;
  33. Иван Филчев – от Свищов. Убит при Чипровския манастир;
  34. Иларион. .. – отс. Арбанаси, Търновско. Убит при манастира „Св. Архангел“;
  35. Йоца Ра-дованов Паликрушев (1844-1940) – от с. Стайчовци, Трънско. Участвал и в четата на Симо Соколов през Освободителната война;
  36. К… Димитров – от Карлово. Убит между селата Крупец и Катун;
  37. Калистрат Пегров – от Сопот. Убит на същото място;
  38. Калчо Маринов – от Лясковец. Убит при с. Корито;
  39. Коста Рангелов – от Ниш, роден в 1829 г. След Освобождението живял в Пловдив;
  40. Кръстьо Калчев – от с. Самоводене, Търновско. Убит при с. Корито.
  41. Кръстьо Пачеджиев – от Свищов. Ранен при с. Корито;
  42. Лальо Матев – от Тетевен. Убит при с. Корито;
  43. Лука Панчев – от Копривщица. Убит край Чипровския манастир;
  44. М,.. Христов (Куру Мустафа) – от Търново. Убит край Зайчар;
  45. Милчо Станчев – от с. Ябланица, Тетевенско. Ранен край с. Корито;
  46. П… Димитров – от Етрополе. Убит между селата Крупец и Катун;
  47. Петър х. Драгнев – от Русе. Участвал и в Червено-водската чета от 1875 г. и в Ботевата чета. Убит край Зайчар;
  48. П… Цветков – от Плевен. Ранен при с. Корито;
  49. П. Чипев – от Русе. Ранен при манастира „Св. Архангел“;
  50. Павел Георгиев – от Ст. Загора. Убит между селата Крупец и Катун;
  51. Панайот Минчев – от Сопот. Ранен край с. Корито;
  52. Панталей Цонев – от Търново. Ранен при Чипровския манастир;
  53. Пенчо Добрев – от Добрич. Ранен тежко, починал в болницата в Белград;
  54. Пейо Иванов – от Златица. Ранен край Чипровския манастир;
  55. Петър Вълков – от гр. Клисура, Пловдивско. Убит при Липовац;
  56. Ради Тодоров – от Елена. Убит между селата Крупец и Катун;
  57. Спас Николов – от Дупница;
  58. Сава Савов – от Враца. Убит между селата Крупец и Катун;
  59. Сава Петров – от Сливен. Ранен при Чипровския манастир;
  60. Спиро Брендов – от Македония. Роден в 1846 г., убит при с. Корито;
  61. Стоян Маринов – от Лясковец (1858- 1876). Ранен тежко край с, Корито и починал;
  62. Ст. п. Георгиев – от Карло-во. Ранен при манастира „Св. Архангел“;
  63. Станьо Маринов – от Тетевен. Убит към с. Корито;
  64. Стати Георгиев – от Търново. Убит на същото място;
  65. Стоян Иванов – от Г. Оряховица. Убит на същото място;
  66. Стоян Михин – от с. Разловци, Македония. Участвал и в Разловската чета от 1876 г. и в Българското опълчение;
  67. Таньо Ганев – от с. Буново, Пирдопско. Роден в 1857 г. Убит край с. Корито;
  68. Т. X. Вълков – от Шумен. Роден в 1856 г., убит при с. Корито;
  69. Тодор Илиев Шарко. Роден в Русе. Ранен при с. Корито;
  70. Тома Йоцов – от Видин. Убит край с. Корито;
  71. Харалан (Харалам-би) Николов – от Ловеч. Ранен край с. Корито;
  72. Цочо Калистров – от Сопот. Убит при с. Корито;
  73. Яким Христов – от Струга. Участвал и в четата на Хр. Македонски, а после в четата на Ильо Марков през Освободителната война и през Кресненското въстание от 1878 г.;
  74. Кирко Кирков.

Лит: Абаджиев, В. Спомени за въстанията. С„ 1924, 80-84; НБКМ-БИА, п. д. I 237;
Братанов, Хр. Действията на българските доброволци в Сръбско-турската война през 1876 г. – Нар. отбрана, 8, № 1296,6 авг. 1926, 2-7; № 1219, 13 авг. 1926, 2-7.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов


Информация за войводата Ильо Марков е налична в секция Войводи, връзка към страницата – линк