Макар и често да се споменава като една от първите български доброволчески (бунтовнически) чети, участвали в сръбско-турската война от 1876 г., сведенията за нея и дейността й не са съвсем пълни. Създадена е преди 20 юни 1876 г. и веднага след обявяването на войната на тази дата е била изпратена от сръбското военно командване на сръбско-турската граница. Наброявала 130 доброволци. Сражавала се при селищата и местностите: Корито, Кадъ боаз, Пандирало, Бабина глава, Чипровския манастир, Княжевац, манастира „Св. Стефан“, Суповац, Тешица, Шуматовци, при Гредетин, Джунис и на други места.
Запазени са имената на следните участници в четата:
- Ильо Марков – войвода на четата. Предвождал и други чети преди и след Сръбско-турската война, участвал и в българските легии. Роден в Берово, Македония;
- Аначко Атанасов Църковски – от с. Църква, Пернишко. Участвал и в Българското опълчение, I дружина, и в сръбско-българската война от 1885 г.;
- Ангел Милев – от гр. Златица, Пирдопско. Роден в 1852 г., убит при с. Корито;
- Атанас Данев – от Русе. Убит при с. Корито или манастира „Св. Стефан“. Роден в 1858 г.;
- Атанас Рашев – от Русе, загинал при манастира „Св. Архангел“;
- Велко Г. Абаджиев – от Русе. Участвал и в Червеновската чета от 1875 г. и в четата на П. Хитов от 1876 г.;
- Величко Руфетов – от Русе. Загинал край Зайчар;
- Генчо Георгиев – от Ст. Загора. Знаменосец на четата. Убит при с. Копривница;
- Георги Мангъров – от Ямбол. Ранен при с. Корито;
- Георги Николов – от Враца. Убит между селата Крупец и Катун;
- Георги Пенев – от Ботевград. Убит при манастира „Св. Архангел“;
- Георги (Герго) Пу-левски – от с. Галичник, Дебърско. Участвал в доброволческата чета и през Освободителната война. Починал в София;
- Георги Попсавов – от Сливен. Ранен;
- Данаил Пенев – Куруто – от Търново. Роден в 1856 г., убит при манастира „Св. Архангел“;
- Д. Иванов – от Русе. Ранен при с. Корито;
- Дани Юрданов – от Русе. Убит край с. Корито;
- Дано Стоянов – от Троян. Роден в 1857 г., ранен при с. Корито и починал;
- Денко Николов Младенов – от Куманово. Участвал в доброволчески чети и през Освободителната война и в Кресненското въстание от 1878 г. Войвода на чета и в Балканската война 1912 г.;
- Димитър Костов Полицая – от с. Зелени град, Трънско;
- Герго Томов Кръстев – от с. Малорад, Врачанско;
- Димитър Стоянов – от Браила. Убит при с. Корито;
- Димо Пеев – от Г. Оряховица. Убит при манастира „Св. Архангел“;
- Еню Енев Пеев – от Калофер. Преминал от четата на П. Хитов. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина и в сръбско-българската война от 1885 г.;
- Желязко Петров – от Нова Загора. Убит при Чипровския манастир;
- Иван Велков (Вълков) Караиванов – от Панагюрище. Участвал и в Българското опълчение, I дружина. След Освобождението живял в Златица;
- Иван Добрев – от Силистра, ранен;
- Иван Иванов – от Русе. Убит като участник в Руско-българската бригада;
- Иван Илиев – от Велес, роден в 1831 г. След Освобождението жител на Дупница;
- Иван Йоргов – от Русе;
- Иван Костов (1858-1876) – от Етрополе. Убит при манастира „Св. Архангел“;
- Иван Манчев (1855-1876). Убит между селата Крупец и Катун;
- Иван Мицов – от Русе. Ранен при с. Корито;
- Иван Филчев – от Свищов. Убит при Чипровския манастир;
- Иларион. .. – отс. Арбанаси, Търновско. Убит при манастира „Св. Архангел“;
- Йоца Ра-дованов Паликрушев (1844-1940) – от с. Стайчовци, Трънско. Участвал и в четата на Симо Соколов през Освободителната война;
- К… Димитров – от Карлово. Убит между селата Крупец и Катун;
- Калистрат Пегров – от Сопот. Убит на същото място;
- Калчо Маринов – от Лясковец. Убит при с. Корито;
- Коста Рангелов – от Ниш, роден в 1829 г. След Освобождението живял в Пловдив;
- Кръстьо Калчев – от с. Самоводене, Търновско. Убит при с. Корито.
- Кръстьо Пачеджиев – от Свищов. Ранен при с. Корито;
- Лальо Матев – от Тетевен. Убит при с. Корито;
- Лука Панчев – от Копривщица. Убит край Чипровския манастир;
- М,.. Христов (Куру Мустафа) – от Търново. Убит край Зайчар;
- Милчо Станчев – от с. Ябланица, Тетевенско. Ранен край с. Корито;
- П… Димитров – от Етрополе. Убит между селата Крупец и Катун;
- Петър х. Драгнев – от Русе. Участвал и в Червено-водската чета от 1875 г. и в Ботевата чета. Убит край Зайчар;
- П… Цветков – от Плевен. Ранен при с. Корито;
- П. Чипев – от Русе. Ранен при манастира „Св. Архангел“;
- Павел Георгиев – от Ст. Загора. Убит между селата Крупец и Катун;
- Панайот Минчев – от Сопот. Ранен край с. Корито;
- Панталей Цонев – от Търново. Ранен при Чипровския манастир;
- Пенчо Добрев – от Добрич. Ранен тежко, починал в болницата в Белград;
- Пейо Иванов – от Златица. Ранен край Чипровския манастир;
- Петър Вълков – от гр. Клисура, Пловдивско. Убит при Липовац;
- Ради Тодоров – от Елена. Убит между селата Крупец и Катун;
- Спас Николов – от Дупница;
- Сава Савов – от Враца. Убит между селата Крупец и Катун;
- Сава Петров – от Сливен. Ранен при Чипровския манастир;
- Спиро Брендов – от Македония. Роден в 1846 г., убит при с. Корито;
- Стоян Маринов – от Лясковец (1858- 1876). Ранен тежко край с, Корито и починал;
- Ст. п. Георгиев – от Карло-во. Ранен при манастира „Св. Архангел“;
- Станьо Маринов – от Тетевен. Убит към с. Корито;
- Стати Георгиев – от Търново. Убит на същото място;
- Стоян Иванов – от Г. Оряховица. Убит на същото място;
- Стоян Михин – от с. Разловци, Македония. Участвал и в Разловската чета от 1876 г. и в Българското опълчение;
- Таньо Ганев – от с. Буново, Пирдопско. Роден в 1857 г. Убит край с. Корито;
- Т. X. Вълков – от Шумен. Роден в 1856 г., убит при с. Корито;
- Тодор Илиев Шарко. Роден в Русе. Ранен при с. Корито;
- Тома Йоцов – от Видин. Убит край с. Корито;
- Харалан (Харалам-би) Николов – от Ловеч. Ранен край с. Корито;
- Цочо Калистров – от Сопот. Убит при с. Корито;
- Яким Христов – от Струга. Участвал и в четата на Хр. Македонски, а после в четата на Ильо Марков през Освободителната война и през Кресненското въстание от 1878 г.;
- Кирко Кирков.
Лит: Абаджиев, В. Спомени за въстанията. С„ 1924, 80-84; НБКМ-БИА, п. д. I 237;
Братанов, Хр. Действията на българските доброволци в Сръбско-турската война през 1876 г. – Нар. отбрана, 8, № 1296,6 авг. 1926, 2-7; № 1219, 13 авг. 1926, 2-7.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов