Генерал Константин Жостов е един от най-способните и уважавани български военачалници от началото на XX век — началник-щаб на Действащата армия през Първата световна война и автор на стратегически план за освобождението на Македония. Известен е с независимата си позиция спрямо германското съюзническо командване, с щателната си щабна и дипломатическа подготовка, както и с преждевременната си смърт в разгара на войната.
Произход и образование
Константин Антонов Жостов е роден на 30 септември 1867 г. в неврокопското село Гайтаниново (днес Благоевградска област). Баща му, Андон Жостов, участва активно в борбите за църковна независимост, а след Руско-турската война семейството се установява в София, където Андон приема духовен сан и става известен като поп Антоний. Константин има двама братя, достигнали висок военен чин — генерал-майор Димитър Жостов и полковник Спас Жостов.
През 1885 г., като ученик в Ломската гимназия, доброволства в Ученическия легион по време на Сръбско-българската война и участва в Пиротското сражение. През 1887 г. завършва артилерийския отдел на Военното училище в София и на 27 април същата година е произведен в чин подпоручик, назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк. През 1889 г. заминава за Виена за офицерски генералщабен курс, а през 1897 г. завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб.
Военна и дипломатическа кариера
Преминава последователно през чиновете поручик (1890) и капитан (1894). През 1901 г. завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция, а от 1905 г. е началник на строево-домакинската част там. През есента на 1905 г., вече майор от Генералния щаб, става първият български военен аташе във Виена. От ноември 1907 до 1909 г. е военен аташе в Санкт Петербург, а от декември 1907 г. — в Париж, след което влиза в свитата на цар Фердинанд. През февруари 1909 г. е назначен за началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия, а през януари 1910 г. поема командването на 3-ти артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник, а от март 1912 г. оглавява Школата за запасни подпоручици. През юни 1912 г., като пратеник на правителството, участва в заседание на Серския революционен окръг в родното си Гайтаниново, на което дейци на ВМОРО решават да подкрепят активно българските части в задаващата се война.
Балканските войни
По време на Балканската война (1912–1913) е началник-щаб на Трета армия, отличила се в Люлебургаско-Бунархисарската операция и в сраженията при Чаталджа, като в тези боеве изпълнява и длъжността началник на щаба на съединените Първа и Трета армия. След примирието е военен съветник в българската делегация, преговаряща в Лондон, и предлага граничната линия по посока Мидия–Енос, останала известна като „Линията Жостов“. В Междусъюзническата война (1913) отново е началник-щаб на Трета армия, а след Букурещкия мирен договор поема командването на Първа бригада от Седма рилска дивизия. От 25 април до края на август 1915 г. командва цялата Седма рилска дивизия.
Планът за освобождение на Македония
През 1915 г. Жостов изготвя план за евентуално освобождение на Македония, предвиждащ разгръщане на българската армия по фронт от над 1200 километра: Първа армия (четири дивизии) по линията Видин–Цариброд, Втора армия (три дивизии) в посока Македония, Трета армия (две дивизии) по Дунава и Десета отделна дивизия за отбрана на Черноморието и границата с Гърция. Планът показва мащабно стратегическо мислене и добро познаване на театъра на бъдещите военни действия.
Началник-щаб на Действащата армия
На 15 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 15 септември същата година става началник на Щаба на Действащата армия през Първата световна война (1915–1918). На тази отговорна длъжност нееднократно се противопоставя на исканията на германското съюзническо главно командване, отстоявайки самостоятелна българска военна позиция. Има големи заслуги в планирането и ръководството на бойните действия на българската армия в Сърбия и Македония през есента на 1915 г.
Смъртта на Константин Жостов
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са били „Падна ли Чеган?“ — до последно съсредоточен върху изхода на боя. Погребан е в Централните софийски гробища в София.
Семейство
По линия на съпругата си Людмила, дъщеря на Димитър Моллов, Жостов е зет на видния лекарски род Молови. Има две дъщери.
Памет
В негова чест, между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в границите на България, днешният скопски квартал Гьорче Петров носи името Жостово, а между 1934 и 1951 г. същото име носи и село Долно Сингартия (днес Хаджидимово). На генерал Жостов е наречена и улица в софийските квартали „Триъгълника-Надежда“ и „Лев Толстой“.
Източници
- Уикипедия – Константин Жостов
- Вестник „Дума“ – Как „Линията Жостов“ влезе в историята
- Conservative.bg – 30 август: Генерал Константин Жостов
- Списание „Трета възраст“ – Братя Жостови – пълководци родолюбци
- Istorianasveta.eu – Генерал Константин Жостов – един достоен български офицер
Източник на изображението – Национален военноисторически музей
Допълнителна информация:
Цитати от ген. Константин Жостов — Voivodi.eu
Дневник на ген.Константин Жостов – 1915 г.
Дневник на ген.Константин Жостов – 1916 г.
Сватбената снимка на семейство Константин и Людмила Жостови с неговите братя и съпругите им. — РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 526
Източник: албум с тези и други изображения на генерал Константин Жостов е наличен на следната страница: istorianasveta.eu – линк
Щабът на III армия, начело с командира на армията генерал Радко Димитриев и началник-щаба му генерал Константин Жостов, разглежда плана на оперативните действия, Чаталджа 1912 година
Източник на изображенията: – bg.wikipedia.org, линк