Стефан Иванов Кисов е български офицер, полковник, участник в Руско-турската война (1877–1878) и командир на II пехотен струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885). По-късно става автор на едни от най-ценните летописни книги за Българското опълчение и за войната от 1885 г.
Произход и военно образование
Роден е на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия, в семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса и участва като доброволец в Сръбско-турската война същата година, командвайки III рота от II батальон на Руско-българска бригада.
Руско-турската война и Българското опълчение (1877–1878)
По време на Руско-турската война служи в Българското опълчение като командир на рота от III опълченска дружина, с военно звание прапоршчик. Отличава се в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и връх Шипка, а също и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при селата Садово и Кадърфакли (днешно Везенково). Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме, за което е награден с руския орден „Св. Владимир“ IV степен.
Сръбско-българската война (1885)
До 21 септември 1885 г. е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II пехотен струмски полк. Като командир на полка и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война и се отличава в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV степен.
Летописец на Опълчението и последни години
След войната продължава службата си като подполковник и полковник (произведен на 18 септември 1902 г.), но заради неодобрението си към антируската политика по времето на Регентството (1886–1887) по-късно е освободен от армията. Именно като офицер в оставка Стефан Кисов записва трите си книги спомени — „Възпоминания и бележки от Сръбско-българската война 1885“ (1900), „Спомени от времето на преврата и контрапреврата“ (1910) и най-вече „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877–1878“ (1897, второ издание 1902 г.) — единствен по рода си летопис, писан от опълченец, от чието второ издание идва снимката на майор Пьотър Редкин в статията за него на този сайт. Стефан Кисов умира на 14 ноември 1915 г. в София, погребан в Централните софийски гробища.
Източници
- Уикипедия – Стефан Кисов
- Bgsleda.com – Стефан Кисов – непримиримият идеалист