Стефан Нерезов е български офицер, генерал от пехотата — фактически началник-щаб на действащата армия през Междусъюзническата война (1913), а по-късно командир на 9-а пехотна плевенска дивизия, 3-та и 1-ва армия през Първата световна война; загива при атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г.
Произход и ранни години
Стефан Михайлов Нерезов е роден на 2 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в Ученическия легион, а военната си служба отбива в 12-и пехотен полк, откъдето се уволнява с чин ефрейтор.
Военно образование и служба до Балканските войни (1888–1911)
През 1888 г. завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и постъпва в 4-ти артилерийски полк; поручик е от 7 януари 1891 г. През 1892 г. е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 г., след което последователно служи като младши адютант в 4-ти артилерийски полк, а от 2 август 1897 г., вече в чин капитан — като офицер за поръчки в Щаба на войската. От май 1899 г. е старши адютант на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, а през 1900 г. е инспектор на класовете във Военното училище. От март 1902 г. командва рота в 14-и пехотен македонски полк, произведен е в чин майор през 1903 г. и до 1904 г. служи в свитата на цар Фердинанд. От 1905 г. командва дружина, по-късно е комендант на двореца, а през 1906 г. става подполковник и от януари 1907 г. — началник на секция в Щаба на армията. От 1 юни 1909 до 10 септември 1910 г. командва 8-и пехотен приморски полк, а през 1911 г. е произведен в чин полковник и служи като помощник-началник на Щаба на армията.
Балкански войни (1912–1913)
През Балканската война (1912–1913) полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел на Щаба, е и помощник-началник на щаба на действащата армия. По време на Междусъюзническата война замества изолирания по това време генерал Иван Фичев и на практика поема функциите на началник на Щаба на действащата армия — с негово участие е разработен оперативният план за действията на българските армии срещу Сърбия и Гърция. След войната командва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, а после застава начело на самата дивизия; на 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
Първа световна война и последни години (1915–1925)
В началото на Първата световна война генерал Нерезов остава начело на 9-а пехотна плевенска дивизия; на 2 декември 1916 г. неин командир е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е поставен начело на 3-та армия, воюваща на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода декември 1917 – 1918 г. е началник на Моравската областна военна инспекция. От 15 юли до 30 септември 1918 г. командва 1-ва армия на Македонския фронт. След края на войната е началник на 1-ва военно-инспекционна област, а от 2 ноември 1919 до 3 септември 1920 г. — началник-щаб на българската армия; на 3 септември 1920 г. е произведен в най-високия чин в българската армия — генерал от пехотата — и на същия ден е уволнен от служба. Женен е и има трима деца; синът му Ангел също става офицер (1931 г.) и взема участие във Втората световна война. Генерал от пехотата Стефан Нерезов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.
Памет
През 1926 г. в софийския квартал „Баталова воденица“ на негово име е наречена улица „Генерал Нерезов“; след Деветосептемврийския преврат комунистическата власт я преименува през 1950 г. на улица „Хмелницка“. В негова чест е издигнат и бюст-паметник.
Източници
- Уикипедия – Стефан Нерезов
- Руменин, Румен – Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 3 и 4
- Недев, С. – Командването на българската войска през войните за национално обединение
- Йотов, Добрев, Миленов – Българската армия в Първата световна война (1915–1918): Кратък енциклопедичен справочник