Владимир Минчов Вазов е български офицер, генерал-лейтенант, останал в историята с успешната отбрана на Дойранската позиция през Първата световна война. По-късно е кмет на София (1926–1932). Произхожда от рода Вазови в Сопот — брат е на писателя Иван Вазов, на генерал Георги Вазов и на политика Борис Вазов.
Ранни години
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот, Карловско, осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. През юли 1877 г., по време на Руско-турската война, Сопот е опожарен от османски войски — бащата и най-големият брат на Владимир са убити, а той бяга с майка си и баба си в Пловдив, откъдето е интерниран в Араповския манастир „Св. Неделя“ в Станимашко. След Освобождението семейството се премества в Стара Загора, а после в Пловдив, където Владимир завършва гимназия. През есента на 1885 г., едва седемнадесетгодишен, се явява доброволно пред наборна комисия по време на Сръбско-българската война, но не е приет заради възрастта си и защото четирима от по-големите му братя вече служат в армията. През 1886 г. постъпва във Военното училище в София и на 27 април 1887 г. завършва осмия випуск, четвърти по успех от 163 души, произведен в чин подпоручик и зачислен във 2-ри артилерийски полк в Шумен.
Начало на артилерийската кариера
В Шумен служи в батарея, командвана от майор Пантелей Ценов. Произведен в чин поручик (1890), командва новосформираната планинска полубатарея на полка (1891), а през 1892 г. е командирован заедно с майор Калин Найденов в заводите на Круп в Есен, Германия, във връзка с доставката на нови оръдия. На 2 август 1894 г. е произведен в чин капитан. Служи последователно в 4-ти артилерийски полк, командирован е за обучение по стрелба в Царское село, Русия (1902–1903) и във Франция (1905), а през 1904 г. участва в комисия за сравнителни изпитания на скорострелни оръдия в Германия и Франция. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за помощник-началник на новосъздадената Артилерийска школа. На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник.
Балканските войни (1912–1913)
През Балканската война полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия, а на 17 и 18 октомври — в боевете при овладяването на Люлебургас и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция (4–5 ноември). През Междусъюзническата война отново с полка си участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.
Първата световна война и защитата на Дойран (1915–1918)
В началото на Първата световна война генерал Вазов командва 5-а артилерийска бригада в битката при завоя на Черна. На 1 март 1917 г. поема от генерал-майор Стефан Нерезов командването на Девета пехотна плевенска дивизия, заемаща участъка от р. Вардар до Дойранското езеро, и веднага обхожда цялата позиция, за да организира дълбокоешелонирана отбрана. В рамките на четири дни (22–26 април 1917) над 100 000 снаряда са изстреляни срещу позицията без ефект, а вражеските части дават над 1000 жертви; на 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор. Връхната точка идва през септември 1918 г. с т.нар. Дойранска епопея (16–18 септември) — срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, гръцка тежка артилерийска бригада и гръцки конен полк, включително газова атака, но противникът е отблъснат с над 10 000 жертви. След Солунското примирие (29 септември 1918 г.) генерал Вазов е назначен за началник на плевенската дивизионна област в Пловдив, а по-късно е инспектор на артилерията в Министерството на войната.
Между войните — обществена дейност
На 24 февруари 1920 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса. Става председател на Съюза на запасните офицери — пост, който заема най-дълго в историята на организацията (1920–1921 и 1924–1930). През октомври 1922 г. с група висши офицери от запаса основава опозиционното формирование Български народен съюз „Кубрат“, а през октомври 1923 г. е избран в ръководството на комитет „Народна признателност“, подпомагащ жертвите на Септемврийския комунистически метеж. На 7 април 1926 г. Вазов става кмет на София и управлява до 14 март 1932 г. — най-продължителния до момента мандат в историята на длъжността. По негово време е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, изградени са 22 км нови трамвайни линии, а старите дървени мостове по Перловската и Владайската река са заменени със стоманобетонни. През 1936 г. е поканен в Англия като гост на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война, и е посрещнат с най-големи почести в Лондон като „най-достойния противник на бойното поле“.
Последни години и смърт
Владимир Вазов е женен за Мара Горанова, от която има трима синове. Генерал-лейтенант Вазов е интерниран от комунистическата власт след 9 септември 1944 г. в ловешкото село Рибарица, където умира в дълбока бедност на 20 май 1945 г. Синовете му са осъдени от комунистическия Народен съд и заточени в лагери. Погребението му в Тетевен е скромно — сложен е само дървен кръст с името му, а по-късно гробището е ликвидирано и костите му — изхвърлени. На негово име са наречени булевард в София и станция на Софийското метро.
Източници
- Уикипедия – Владимир Вазов
- Bulgarian History – Владимир Вазов – героят от Дойран
- National Geographic България – 156 години от рождението на Владимир Вазов, непобедимият генерал
Допълнителна информация
На следната страница може да откриете подбрани цитати на ген. Владимир Вазов — Voivodi.eu
Владимир Вазов — Уикипедия
Владимир Вазов – героят от Дойран — Bulgarian History
156 години от рождението на Владимир Вазов, непобедимият генерал — National Geographic България
Аз съм последният човек, видял жив генерал Владимир Вазов — Труд
