Васил Иванов Кутинчев е български офицер, генерал от пехотата, командвал Първа българска армия в Балканската война и заемал редица висши военни и военно-съдебни длъжности в продължение на над четиридесет години служба.
Произход и ранни години
Васил Кутинчев е роден на 25 февруари (13 февруари стар стил) 1859 г. в Русе, в семейството на Иван и Стоянка Кутинчеви. Завършва Русенското основно и класно училище, след което на седемнайсетгодишна възраст става учител в основното училище в Гирдапската махала на родния си град, поемайки грижата за около 100 деца.
Начало на военната служба (1878–1885)
След Освобождението Кутинчев постъпва във Военното училище в София още в първия му випуск. Заради спешната нужда от офицери за младата българска армия курсът е ускорен и на 10 май 1879 г. възпитаниците са произведени в чин прапорщик. Кутинчев служи последователно в няколко пехотни дружини, като усъвършенства и руския си език дотолкова, че на своя сметка превежда и отпечатва руски военни устави на български. През 1883 г. е сред малцината офицери от първия випуск, назначени на длъжности над военното им положение — става ротен командир в Русенската дружина.
Сръбско-българската война (1885)
При избухването на Сръбско-българската война дружината на капитан Кутинчев е изпратена към Сливнишката позиция. На 5 ноември, след като командващият полка капитан Андрей Блъсков е ранен в самото начало на Сливнишкото сражение, Кутинчев поема командването на полка, продължавайки едновременно да ръководи и собствената си дружина. Проявява се при атаката на Синята чука и в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. За заслугите си във войната е награден с орден „За храброст“ IV степен.
Щабна, военно-съдебна и административна кариера (1886–1911)
През следващите две десетилетия Кутинчев преминава през командни, щабни и военно-съдебни длъжности — командва последователно няколко полка и бригади, а без юридическо образование участва в редица военни съдебни процеси, включително по делото на майор Коста Паница. Произведен е в чин полковник през 1895 г. и генерал-майор през 1904 г. На 2 август 1912 г., по случай 25-годишнината от идването на цар Фердинанд в България, Кутинчев е сред първите шестима действащи офицери, удостоени с чин генерал-лейтенант — дотогава званието се е давало само на офицери от запаса.
Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913)
В Балканската война генерал Кутинчев поема командването на Първа армия, разположена между Лозенград и Одрин, докато Втора армия е поверена на генерал Никола Иванов, а Трета — на генерал Радко Димитриев. След успешната Лозенградска операция и неуспешния щурм на Чаталджанските укрепления началник-щабът на Действащата армия генерал Иван Фичев настоява временното обединено командване на Първа и Трета армия да премине към Кутинчев — избор, който по-късните действия при отблъскването на турското настъпление доказват като сполучлив. За заслугите си е награден с орден „За храброст“ II степен, а през Междусъюзническата война Първа армия под негово командване настъпва в Сърбия по долината на Тимок.
Първата световна война и последни години (1915–1941)
В началото на Първата световна война генерал Кутинчев отклонява предложението да заеме поста военен министър, обяснявайки пред цар Фердинанд, че не споделя избора на генерал Никола Жеков за главнокомандващ на българската армия. Вместо това е назначен за генерал-губернатор на новосъздадената Моравска военно-инспекционна област, а през 1918 г., малко преди края на войната, е произведен в чин генерал от пехотата. На 24 декември 1918 г., след четиридесет години служба, Кутинчев преминава в запаса за последно. Умира на 30 март 1941 г. в София.
Източници
- Уикипедия – Васил Кутинчев
- Трета възраст – Ген. Васил Кутинчев – самоотвержен командир