Пенчо Рачков е български хайдутин от село Михайлово (старо име Долна Гнойница) във Врачанско, свързан с четата на Янка войвода в края на XVIII и началото на XIX век.
Роден е в Долна Гноеница (днешно Михайлово, община Хайредин) през XVIII век. Местните краеведски източници отбелязват, че в края на XVIII век той постъпва в четата на Янка войвода от село Манастирище – прочута жена войвода, чието име се свързва с хайдушката борба по Искър–Огоста.
При една битка с турците Янка войвода загива и след смъртта ѝ именно Пенчо Рачков поема командването на четата. Нейната дружина, вече под негово предводителство, продължава да действа по поречието на Огоста и околните села и „всява страх у турците“ в края на XVIII и началото на XIX век, според описанията на краеведа Богдан Николов.
В различни местни източници се посочват и имената на други хайдути в тази дружина – Иван от Сърбеница, Георги Попадийски от Вълчедръм, Иван от Бистрилица, Петко Оризарски от Люта, Цветан Айдутина от Разград, Иван от Лесковец и др. Всички те са част от същия хайдушки кръг, в който Пенчо Рачков се очертава като наследник на Янка войвода и войвода на дружината след нейната гибел.
Точни години на раждане и смърт не се посочват в изворите – той се локализира общо като действащ „в края на XVIII и началото на XIX век“, а в енциклопедичните категории е включен сред родените през XVIII век български хайдути.
Източници:
– „Пенчо Рачков“, Уикипедия.
– „Михайлово (област Враца)“, Уикипедия – бележка за Пенчо Рачков като местен хайдутин.
– „Из историята на Долна Гноеница – Михайлово“, Карта на времето – за раждането му в Долна Гноеница и поемането на четата на Янка войвода.
– „Из историята на Манастирище“, Карта на времето – списък на хайдутите в дружината на Янка войвода, включително Пенчо Рачков.
– „Янка войвода“, voivodi.eu – за дружината и състава ѝ.
– Богдан Николов, „От Искър до Огоста“ – описание на дружината на Янка войвода и Пенчо Рачков.
– Община Хайредин и общински портали – кратки бележки за хайдутите от района.
Вълчедръм – докосване до миналото
Й. Перчинков
10. Борба за освобождение от османско иго
…“..След нейната смърт войвода на четата станал Ненчо. В знак на почит към жената-войвода той наредил на мястото, където била убита, да се издигне паметника „Янкин камък”. На това почетно място са давали клетва за вярност новоприетите хайдути. И всяка година в деня на нейната смърт четата забивала байрак на паметника, който се развявал цял ден. Нито българин, нито турчин се осмелявал да го свали. Първите от любов и преклонение пред смелата героиня, а вторите – от страх пред непреходната й слава, дала сила и вяра на раята.
Колко време Ненчо е водил четата, няма сведения. Знае се само, че в тази чета е бил четник Георги Попадийски. От него е запазен един разпис в старопечатната книга „Трендилион”, която се намира в черквата. Разписът е от 1819 г. Георги Попадийски бил учител и свещеник. За него се разказва, че след като изпълнил свещеническите си задължения в празнични дни, препасвал сабята и пищовите и с коня си се отправял при четата. Турците научили за това и решили да го хванат, но той узнал за намеренията им и избягал в Румъния, където останал няколко години. Върнал се отново във Вълчедръм, но турците не били забравили бунтовническата му дейност и търсели удобен случай да го обвинят и заловят. И го намерили. В двора на Георги имало щъркелово гнездо. Тъй като щъркелите носели жаби и змии да хранят малките си и понякога ги изпускали в двора му, той решил да ги прогони; вдигнал пушката и стрелял. Турците от конака, кой го се намирал наблизо, разбрали, че той е убил щъркел, а щъркелите те смятали за свещени птици. Задържали го и го затворили в конака, в кулата на втория етаж, като смятали да го изпратят при каймакамина. Георги решил да избяга. Скочил от кулата през прозореца, паднал зле и след няколко дни починал. „
След 1860 г. по поречието на р. Цибрица бродела чета, водена от Пенчо войвода. Той бил родом от с. Долна Гнойница (Михайлово), Врачанско и бил чичов син на Петър Рачков от Вълчедръм.
Негов помощник бил Петко Оризарски от с. Люта (Владимирово). Майка му го довела у Бългъзовци заедно със сестра му Велика. Четата наброявала 35 души. В нея участвали: Иван от с. Сърбеница, Петър Гузелский, Томо Попов от Вълчедръм, братов син на поп Тодор Торнев, Цветан Първанов Третяков от с. Разград, Иван от Лесковец и други. Четата имала скривалите в местността Близнашки връвища, Сечевете, край Ередански дол.
Говори се, че в местността Сечевете, където има много стари круши, всеки хайдутин е засадил по една круша за спомен. И сега там има три круши, засадени в триъгълник. Ятаци на тази чета са били Бългъзовци, Цонинци и Видинци. Вида (дала име на фамилията им) им носела често храна в скривалището в Сечевете. Разказва се, че веднъж, когато четата била в това скривалище (то се намирало в окопа на даскал Тодор Томов), три циганки отишли да събират съчки и видели скривалището и хората в него. Тогава войводата наредил да ги убият, за да не ги издадат. Убили ги и ги закопали. Мястото и днес се нарича „Алтънини гробове” по името на една от циганките.
Богат турчин от Долни Цибър тормозел много раята – карал ги да му работят ангария и да плащат големи данъци. Пенчо и четниците му решили да го убият, но било трудно да се доберат до дома му, който бил истинска крепост. Решили да действат с хитрост.
Изпратили двама от четниците да се наемат слуги у турчина. Уговорен бил ден за извършването на убийството и обира. Но единият от четниците издал на турчина замисъла на хайдутите и в уречения ден той настанил в дома си цял орляк заптиета. Когато четата пристигнала, портите внезапно се отворили и заптиетата се втурнали насреща им. С бягство хайдутите едва успели да се укрият в с. Чупрене, където престояли цяла година, а след това четата се преместила в селата Салаш и Смоляновци. По тези места действала около три години. Тук тя била разкрита от турска шайка, начело на която стоял бившият юзбашия на Лом – Мола Мехмед, занимаващ се само с гонитба на хайдушки чети. Той гонил четата от с. Смоляновци до с. Черни връх, където успял да я обгради в местността Любеново бранище (еврейско гробище).
През нощта Пенчо войвода успял да се свърже с Мола Мехмед, подкупил го и той направил коридор, по който четниците избягали. Останали само 14 души, които един по един се прибрали по домовете си. С това през март 1873 г. се слага край на четата на Пенчо войвода. Тази чета е действала 13 години, от които 9 във Вълчедръм и 4 в други райони.
Интересен е и друг случай, свързан с тази чета: Пенчо с четниците си решили да заминат за Цариград и да откраднат сина на султана, но по пътя били разкрити и подгонени. За да се спасят, те влезли в една река. Нарязали тръстикови стъбла, през които да дишат и се потопили в една река. Така потерята загубила следите им. С тази хитрост Пенчо войвода успял да спаси четата си. Сведенията за Пенчо войвода и четата му са дадени от Велика Ангелова Перчинкова – сестра на Петко Оризарски, помощника на войводата.
източник: promacedonia.org, връзка към цялата статия – линк