Знаменитата битка на Филип Тотю край с. Върбовка
Маргарита Атанасова – Арачийска гр. Бяла черква, историк-филолог
Връзка към статията – линк
Филип Тотю
Бележити Българи Том II 1396-1878
Връзка към статията – линк
Филип Тотьо до Ив. Кършевски
Връзка към писмото – линк
ИСТИНАТА ЗА ГОДИНАТА НА РАЖДАНЕ НА ФИЛИП ТОТЮ
Иван МАРКОВ
Връзка към статията – линк
Очерк от Чудомир публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), XVI, бр. 12 от 26.I.1960 г.
Връзка към статията – линк
Информация за книги посветени на Филип Тотю можете да немерите в секция Книги – линк
Къща – музей Филип Тотю
Връзка към статията – линк
Мемориална къща – музей „Филип Тотю“
махала Гърците, в близост до с. Вонеща вода
Връзка към статията – линк
Откриха паметна плоча на Филип Тотю
Свищовският кмет Станислав Благов и Николай Христов, градоначалник на Две могили, откриха в събота в м. “Паметниците” край Свищов паметна плоча на Филип Тотю. Плочата е поставена на мястото, където преди 145 години войводата слиза с чета от 40 борци за освобождението на България. Инициативата за поставяне на плочата е на общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Русе. Войводата е живял в Две могили, където и умира през 1906 г.
източник: svishtov.bg, връзка към цялата статия –линк
Страшният войвода Филип Тотю се родил пред 180 години
Материал подготвен от Елена Колева и Ивелина Колева
връзка към статията – линк
ФИЛИП ТОТЮ ВОЙВОДА
Статия в ABRITVS.com
връзка към цялата статия – линк
Филип Тотю
Статия от Иван Костадинов в heritagebg.net
Във Върбовка отбелязаха 147 години от сраженията на четата на Филип Тотю
Стотици хора от павликенското село Върбовка и околните села се събраха в събота около паметника на загиналите до старата каменна чешма в местността Косматица край селото…
Връзка към статията – линк
Румънска пиеса представя битката на Филип Тотю
в-к Десант, Брой 214
Автор : Маргарита Атанасова – Арачийска
връзка към цялата статия – линк
Това станало по време на кървавото сражение между малобройната чета на Филип Тотю и многохилядния турски аскер, придошъл от Търново, Русе и Севлиево, подкрепен от многочислен турски башибозук и черкези от околните села, състояло се в местността Пустинята край павликенското село Върбовка на 20 май 1867 г.
Героизмът на българските четници и техният войвода произвел силно впечатление не само на населението от Белочерковския край, Търновския санджак и из цяло българско, но това събитие предизвикало и необикновен обществен интерес сред румънската общественост…
В Държавния архив в Букурещ под №77/3056 са заведени редица ценни документи, свързани с дейността на българските чети и с българския въпрос от периода 1967-1868 г. В едно от тези досиета се открива любопитно сведение, от което се разбира, че на 25 юни 1867 г. на браилска сцена румънска театрална трупа изнася пиеса, чийто сюжет разиграва битката на Филип-Тотювата чета при с. Върбовка.
Тогава в Браила пристигат артисти от Румънския водевилен театър с директор Йоргу Караджале, които обикаляли на турне из страната. Така на 25 юни те представят Batalia bulgarilor cu turcil sub comande voevodului Filip Totiu, в превод: „Боят на българите с турците под командата на войводата Филип Тотю” – драматичен спектакъл в три действия и 6 картини. Текстът е на Йоргу Караджале, като в пиесата играе не само той, но и съпругата му Елена. Трупата възпроизвежда на сцената твърде нагледно битките на Филип-Тотювата чета, което много допада на публиката, състояща се както от румънци, така най-вече и от българи емигранти.
Окрилен от този успех на представлението, на следващата година, пак в края на юни, Йоргу Караджале идва отново в Браила и пак поставя пиесата. Този път обаче тя е с ново, много по-подробно заглавие: „Битката при Върбовка на българите с турците, обесването на Константин Българина или героизмът на българите, или битката при Върбовка на Филип Тотю войвода” – драма в 4 действия.
Очевидно е, че миналогодишната пиеса е претърпяла известни изменения, като е била изнесена в по-стегнат вид. В нея участвали съпрузите Караджале, както и Данаил Драгулич – румънски актьор, който изпълнявал ролята на Филип Тотю. Неговото изпълнение е похвалено много от Ангелаке Савич, който излиза с ласкави отзиви за постановката, в които подчертава заслугата на Йоргу Караджале за поддържане на патриотичния дух на българите емигранти и бунтари, както и за укрепване на румънско-българското приятелство.
По повод представлението е поместена бележка в бр. 32 от 1 юли 1868 г. на в. „Дунавска зора”, който се печата в Браила:
„В миналата неделя даде се в общото театро за първи път представлението „Бой при Върбовка на българите с турците под предводителството на Филип Тотю” на румънски език от драматическата театрална група на г-н Караджале, който е същевременно и съчинител на пиесата”. Театърът беше пълен и възторгът голям”.
Изчезна барелефа на Филип Тотю
в-к Десант, Брой 49
Автор : Здравка ХРИСТОВА
връзка към цялата статия – линк
Навръх Великден оскверниха къщата-музей на воеводата Филип Тотю във великотърновското село Вонеща вода. За няколко сребърника изкъртиха медния барелеф на хайдутина, поставен върху стената на кирпичената къща в махалата Гърците, на 2 км от Вонеща вода. Според историческите хроники в тази къщурка преди 180 г. е роден Тодор Тодоров Топалов, записан в българската история със златни букви като Филип Тотю.
Скверното действие е станало на Велика Събота или на Великден, разказа Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Той разбрал, че цигани от Тревненско били видени около 1 ч. след полунощ на Великден да претоварват нещо по багажниците на две коли, паркирани непосредствено до къщата музей. Предупредени са всички пунктове за изкупуване на цветни метали, води се полицейско разследване, но музейните работници са песимисти, че барелефът ще бъде намерен непокътнат.
Медното пано е било поставено на къщата музей в “Гърците” през 1980 г. по повод 150 г. т рождението на воеводата. Барелефът е с размери 70 на 50 см и тежи не повече от шест килограма. 30 години никой не се осмели да посегне на родната къща на хайдутина.
В малката кирпичена къща е показано родословното дърво на Филип Тотю. Майка му е сестра на Велчо Джамджията – организатор на Велчовата завера. Воеводата е имал двама братя и две сестри – Кольо, Вълчо, Рада и Аглика. Наскоро при нас дойде жена, която разказа, че е потомка на воеводата и поиска да се включи в ремонтите на къщата за честването на годишнината му, разказа Петя Първанова, уредничка на къщата музей на Филип Тотю. В нея в три стаички са подредени снимки от живота на славния хайдутин, както и неговия козяк и трикраките дървени столчета и паралията, останали от невръстните му години. Експонирано е знамето на четата му, а на гипсови венци са изписани годините на славните битки, ръководени от Филип Тотю – 1866, 1867 и 1876 г.